Дойде смъртният час на Продевата „Дума“


За целият период на прехода вестник „Дума“ извоюва правото си на остър критик на свои и чужди. Ярко опозиционен и критичен. През столът на главен редактор са преминали много имена. Всички главни редактори са били доказани професионалисти, хора с име уважавани, както от професионалната гилдия, така и от политическите опоненти на БСП. Но както се казва всичко има своя жизнен цикъл, възход и падение. Днес „Дума“ не е това, което е била. Вестникът стана поредна разменна монета в борбата на Нинова за овладяване на опозицията в партията. Изкривено огледало в което се оглежда лидерът на столетницата. Мнозина от журналистите работещи във вестника и до днес си спомнят Вииденовата зима, стачките, тишината на трамваите, недоволството. Днес тази тишина крещи в лицето на послушното ръководство в лицето на и.д главният редактор на вестника. Няма да се спирам, на фактите как на този пост е интронизиран, човек без капка управленски опит, журналист, който не блести с нищо значимо в кариерата си. Лице, което освен репортер и готвач във Великобритания няма нищо значимо в биографията си. 

Прави впечатление обаче, арсеналът от думи и средства, с които си служи този „корифей на журналистиката“ Йордан Мичев. Думи, които са много добре познати в изказа на неговите благодетели на хората, които слугува. „Аз искам“, „решил съм“, „няма да допусна“, „аз ще се разправям с него“, „ ще му разкажа играта“. Да, за познавачите на случващото се в БСП, тези думи са до болка познати. Те са основна съставна част в изреченията на един орг.секретар от същата партия, от същия кръжок. Както е казал народа „търкулнало се гърнето-намерило си капаче“.
Дали Йордан Мичев взима пример от своя лидер и орг. секретар, или просто е глашатай на тяхното слово едва ли има значение. По-важното е друго, по-важно е това, че този стил показва посоката в която върви „Дума“. Вестникът плавно и полека се движи в „правилната посока“, начертана от посредствеността и скандалджийският похват любим на лидерът, орг.секретаря и "ПР-ката" от Велинград. 

Критичните статии са заменени с кръстословици и кулинарни рецепти. Във всеки брой се мъдрят поне 3 снимки на Нинова. Опозиционността и свободата на словото са подменени със „Свобода за конопа“, и Гьобелсова пропаганда във възхвала на ръководството. Е, няма как да е по друг начин. Журналистиката е като спорта, веднъж излязъл от нея, трудно намираш правилния път, лесно губиш баланса. А Мичев отдавна не е в журналистиката,той дори не е в България. Има няма 5 години, като виден журналист, слугува по кръчмите в Обединеното кралство. Днес Мичев се върна, за да слугува в „Дума“, да пренесе опита на наученото в кръчмите. Да пренесе кръчмарския слугинаж на журналистическият и политически терен, чрез страниците на „Дума“.

„Аз ще се разправям с него!“ С вестника на Продев! С лявата трибуна на сводното слово!
„Аз искам“ да го превърна в мегафон на посредствеността си - лична и на своите благодетели и господари!

И успяваш Мичев, но не за дълго!  

Коментари

ФЕСЙБУК

ФЕЙСБУК