Конгрес или ПР спасителен пояс на Нинова

Автор: Цветан Фиков


Бързо насрочен, безсъдържателен като паралелна реалност в паралелната партия се задава конгрес. На фона на 11 загуби на частичен вот партията си поставя въпроса - дали да е алтернатива или присъдружна на властта. 

Като все едно някой я е канил?

На пръв поглед, човек ще си каже, че пред БСП стоят избори и тя обсъжда поведението си при различни хипотези от резултата, но уви! Избори няма и скоро няма и да има. Единствените избори са онези, които БСП продължава да губи, частичните - местни. Нинова заровила обаче глава в пясъка, и сякаш все още не е излязла от предизборният сън от преди по-малко от година в който тя се виждаше премиер.

В кръговете на националния съвет и ИБ, пък се говори, че всъщност конгреса „не било за това, а било за бюджета", но БСП е в опозиция, а дори когато е била на власт не е организирала конгрес по темата бюджет. Бюджета е приоритет на управляващите.Освен с кресчендо в пленарна зала по време на дебата, БСП няма да участва в друга роля по него. 

За какво всъщност се свиква това заседание на  конгрес - "седмаче"?

Факт, че пред БСП стои тежка организационна криза. Нинова успя за времето за което е лидер на партията да консумира по-голяма част от доверието с което се "възцари". Също така натрупа много врагове -  някои от тях приемливи, но и доста други, напълно излишни - плод единствено  на хаотичната и на моменти поараноична политика, която води, като председател. Голяма част от "похарчените" са сред кръговете, които и довериха поста.
В началото Нинова се държеше, като "капризната принцеса на партията", държейки членовете на бюрото си с неясни функции и отговорности в него. Излизането й от тази своеобразна „политическа барокамера“, доведе до нова криза породена от необяснени смени и неясни рокади в ИБ. Това генерира допълнително статично напрежение в редиците и по места. В мечешките опити да се отръска от зависимостта породена от изтъргуваното на лидерския си пост, Корнелия Нинова се обкръжи с хора поставен на позиции не защити имат нужните качества, а защото са послушни. Това допълнотелно задъбочи кризата в ИБ и НС.   

Днес пред БСП стоят далеч по-сериозни проблеми в организационен план и политически план, и голяма част са породени именно от хората в нейния най - тесен кръг. 

И за най-"хард" защитниците на Нинова е видно, че на местно ниво, БСП е в технически нокаут. 

Наближават местни избори, а частичните показват, че ситуацията е - БСП губи навсякъде каквото може. Местните избори са лакмуса, който показва готовността на всяка партия да управлява държава. А организационната политика на партията е сведена до ниво "да отстреляме неудобните нам партийни другари". Този организационно кадрови подход, резонира с пълна сила в местните структури, които вместо да се концентрират в избори, търсят път да се ориентират сред неясните процеси в партията опитвайки да се спасяват, както могат.

Сега Нинова реши да се огледа, как стоят нещата в залата. 

По никое време и без ясен повод. Нелеп опит за медийно внимание върху самата нея. Сред размитата тематика на заседанието тя ще предизвиква недоволните за да ги "громи" посочвайки ги като генератор на идеята за "присъдружната" политика в партията. Естествена кулминация и търсен ПР от всичко това ще е да отреди за себе си ролята на алтернативата. 
Вероятно редовия член на партията би се подвел, защото той не е познавач на тези пропагандни тънкости и таи определена симпатия към всеки вожд на столетницата. Дори Станишев, който в последния си период на лидерския пост се бе превърнал в котва беше напълно спокоен за себе си и изглеждаше дори вечен и несменяем, точно заради тази симпатия на редовия член. Но това е илюзия, и паралелно симпатична реалност, която няма здрава основа и не генерира възход. Да, с последните промени в устава лидер се избира от всички, и това вероятно е  по-важно за Нинова от подкрепата на ръководните органи. Нужни са уставни промени, които спешно да заличат безумието „пряк избор на председател“. Тази криворазбрана партийна демокрация, даде свръхдоза пагубна самоувереност на Нинова, че щом се къпе в партийната любов, ръководните органи са без значение защото тя не зависи от тях.  
Но Нинова изглежда все по-сама и без подкрепа в органите на собствената си патия. За да прокарваш политика ти трябва консенсус, обче точно в тези органи. 

За разлика от масовата публика, която може да бъде захранвана със зрелищни балонни тези, като "ще си върнем Бузлуджа" и "ще пуснем партийна телевизия", ръководните органи в партията се захранват с политики и дебати по същество. Това е е мястото където се коват политиките в отделните сектори. Но тъй, като тази дейност изглежда все повече - аутсорсната от БСП, това изпразва съдържанието на тези органи. Без тях и липсата на този ресурс и подкрепа всеки лидер е обречен на ръководна самота, бездействие и потъване. Колкото по-дълго продължи, толкова по-пагубно, ще е за цялата си организация. БСП все още не преодоляла последиците от шпдобна политика провеждана от Станишев, а сега трябва да преглътне още от същият коктейл „Его“.

Нинова, превръща партията в парализирано тяло, на командно дишане. 

Безкрайните и ПР гимнсатики и медийни фишеци, липсата на конкретна политика, ще превърнат и конгреса в жертва на "барон Мюнхаузеновия" комплекс, подхранван единствено лидерската и претенция. 

Коментари

ФЕСЙБУК

ФЕЙСБУК